Един от недостатъците на дизеловите двигатели е по-голямата токсичност на изгорелите газове и съдържанието в тях на фини прахови частици (ФПЧ). Замърсяването на въздуха и последствията за човешкото здраве принудиха правителствата да вземат мерки по ограничаване на вредните емисии на автомобилите. През юли 1992 година в Европейския съюз, Европейската икономическа зона и Обединеното кралство бе въведен стандарта Euro 1, който беше първият сериозен опит на нашия континент за ограничаване на замърсяването, породено от огромния автомобилен парк. В момента действа стандартът Euro 6, а през 2025 година се очаква да бъде въведен следващият и по-рестриктивен Euro 7. Ако с Euro 1 се допускаше отделянето на 0,14 грама ФПЧ за километър пробег за дизеловите леки автомобили, то съгласно Euro 6 допустимата стойност вече е 0,0045 грама на километър, което означава 30 пъти по-ниски значения. Освен това се ограничава и броят на ФПЧ, изпуснати в атмосферата за километър пробег.
Автомобилните гиганти бяха принудени да мобилизират целия си научен потенциал, за да успеят да създадат двигатели, които се вписват в наложените стандарти, като внедряват все по-авангардни технологии.
Какво е DPF
Ограниченията в масата и броя на ФПЧ в изгорелите газове наложи използването на т.нар. DPF, или Diesel Particulate Filter – филтър за дизелови фини прахови частици. Това устройство се състои от порести керамични термоустойчиви пити, разположени в метален корпус с входяща и изходяща тръба. DPF се монтира след катализатора на кола, тъй като за неговото правилно функциониране се изисква висока температура на изходящите газове – от порядъка на 350°C до 500°C. Тези условия са нужни за протичането на т.нар. пасивна регенерация – изгаряне на натрупалите се по керамичните филтриращи пити частици сажди.
Постигането на оптималните условия за правилното функциониране на DPF се постигат при работа на двигателя при повишено натоварване, каквото е извънградското шофиране. Тъй като това не винаги е възможно, конструкторите са предвидили някои допълнителни функции, управлявани от ECU, а именно:
Подаване на допълнително малко количество гориво след турбини на кола от специално предвидена за това дюза;
Подаване на гориво в цилиндъра по време на изпускателния такт от дюзата на Common Rail системата.
Ефектът и в двата случая е повишаване на температурата на изходящите газове до нужната за протичане на пасивната регенерация в DPF.
При някои камиони-влекачи е въведена регенерация при паркиране – Parked regeneration – когато ECU разпознае признаците на паркиран автомобил, той увеличава оборотите на двигателя до около 1400 оборота в минута, което е достатъчно за регенерация на DPF.
Светването на някои от тези два символа на арматурното табло на Вашия автомобил е сигурен знак, че DPF има нужда от регенерация. Ако сигнализацията не е задействана, има симптоми на запушен DPF, които ще Ви напомнят, че трябва да се погрижите за него:
Повишен разход на гориво;
Липса на мощност;
Периодично изхвърляне на дим през автомобилен ауспуха;
Повишаване на нивото на маслото в двигателя, поради попадането на гориво в него.
С течение на времето DPF се запушва и регенерацията не помага за отпушването му. В такъв случай имате няколко варианта:
машинно почистване на DPF – това е услуга, предлагана от някои сервизи – DPF се демонтира и поставя в специална машина, където се промива и се възстановява пропускателната му способност. Цената за услугата е в диапазона 150÷250 лева;
използване на добавки към горивото, които понижават температурата на изгаряне на саждите до около 270°C. Препоръчителното използване на добавките е през 5000 км пробег. Цената на добавките за почистване на DPF варира между 25 и 150 лв.
0.4L
5L
0.45L
0.5L
0.475L
